Aбонирайте се, за да получавате известия за нови епизоди
„Аз рисувам, за да мога да дишам.“
Боя Монтеро до рисунката, върху която записахме епизод 15, “Любовта е във въздуха горяша жаба”, част от изложбата Das Gift в Гьоте институт-България
Записваме този епизод в центъра на огромна рисунка на пода с името „Любовта е във въздуха горяща жаба“. На малка дървена масичка гостоприемно ни посрещат чай, ядки, шоколад, ошав и притеснението на Боян да говори за първи път пред българска публика за изкуството си. След кратко сканиране на обстановката можем да наречем мястото, в което се намираме „мултифункционален собствен свят“ – апартамент, ателие и убежище, където Боян и детето в тях могат да творят и дишат. Рисунката на пода е създадена с маркери – любим материал, който не се поправя дори да сбъркаш, точно както историите, които говорещия артист в епизод 15 разказва.
В постоянно пътуване между България и Холандия, Боян намира време да рисува, пише, композира, преживява, преплита езици, идентичности и образи: и да открие впечатляваща изложба в Гьоте-институт. На 19 юни артистът ни подари „Das Gift”, на съвременен немски „отрова“, от старонемски дума за „подарък“. Лингвистичен парадокс, който Боян разкрива в изложба за двойствената природа на дара – между грижа и контрол, между свобода и задължение – чрез колажи от семейни портрети, наследства и митове на детството.
Боян Монтеро, „Das Gift“, 2025 г., Гьоте-институт България, изложба, фотография: Георги Димитров
03. Боян Монтеро, „Das Gift“, 2025 г., Гьоте-институт България, изложба,
фотография: Георги Димитров
Боян Монтеро, „Мускулеста червена шапчица събира тежкикамъни“, 2025 г.,
Гьоте-институт България, смесени техники, фотография: Георги Димитров
Боян Монтеро, „Ариел Пронизана“, 2025 г.,
Гьоте-институт България, детайл, фотография: Георги Димитров
Говорейки за детство, Боян прекарва своето в постоянно пътуване между България, Китай, Провадия, в търсене на собствена идентичност извън „аутсайдера“ и чувството за потисничество, когато се опитваш да приемеш различната си сексуална ориентация. „Абе, аз съм като цяло манджа с грозде.“– казва докато се смее. „За това изключително вярвам, че трябва да приемаме хората такива, каквито са, защото иначе създаваме едно общество, в което души с изключителни таланти, с изключителна визия за света, са поставени в изключително неуютна психо-емоционална ситуация.“ – допълва Маргарита Доровска.
Боян Монтеро, Пекин, 1999 г., фотография: Светлана Стойчева
Без спомен кога за първи път хваща молива, сякаш откакто се появява на света Боян знае, че е художник. Въвлечени в собствената си митология, те създават реалност, в която детето Боян има свободата да твори на воля, а порасналата им версия създава необходимата сигурност и защита това да бъде възможно.
Боян Монтеро, „Мускулеста червена шапчица събира тежки камъни“,
2025 г., Гьоте-институт България, детайл, фотография: Георги Димитров
Боян Монтеро, „Цветята на Ван Гог се самоизяждат“, 2024 г.,
Van Eesteren Museum, смесени техники, фотография: Андрей Чернико
Боян учи в Ритвелд и Сандберг в Амстердам, но вярва, че истинската му задача е тук – в България. С нежна убеденост говори за нуждата да останеш, да създаваш, да променяш средата, в която си роден. Изкуството му носи тялото на преживяното, гласа на онези, които не могат да говорят, и образи, които се появяват, преди да ги разбереш. Споделя за партньорството си с композитора Борис Беземер, съвместната им експериментална опера – в която подсъзнанието на Пинокио става главна героиня – и общия им пакт да се занимават с изкуство до 35, след което да създадат семейство.
Боян Монтеро и Борис Беземер, „Клонинги“, 2017 г., Conservatorium
van Amsterdam, пърформанс, фотография: Томас Ленден
„Само слънцето изгрява безплатно“ е заглавието на книгата, която придружава изложбата му в Гьоте-институт – издава я сам, отказва се от печалба и дарява приходите от целия тираж на queer обществото в София. Ако все още не сте се сдобили с вашето копие, на 17 юли ще имате възможността да го направите в Гьоте, както и да си поговорите с Боян на живо.
В този епизод ще чуете как изглежда артистът, който вярва в творчеството преди да има план, в общността преди да има сцена, и в живота дори когато изглежда невъзможен. Какво мисли Боян за художествената сцена в България, каква музика слуша докато твори и как се свързва с вътрешното си дете, ще разберете от епизод 15 на Говори Артистът!
Текст: Илина Пенева
Боян Монтеро, „Направи ме да се чувствам полезна и обичана“,
2024 г., De Vishal, инсталация, фотография: Кан Октък
Боян Монтеро, „Смесени чувства“, 2023 г., открито ателие,
инсталация, фотография: Борис Беземер
Към епизода пускаме и лимитирано издание принт, което съвсем скооро може да откриете в магазина на Говори Интернет.
Боян Монтеро, „Пилета през нощта“, 2025, 50 × 70 см, дигитален печат, Matt Ultra, 204 г/м²
Спомената музика:
La Roux – In For The Kill (Remix by Skream)
https://www.youtube.com/watch?v=WvVyvT5KH5M
Mora, Danny Ocean – EIVISSA
https://www.youtube.com/watch?v=R9u7fHAyO5M
Elmer – algoritme (digitaal huis)
https://www.youtube.com/watch?v=O1zY7mP-0AA&list
Lola Young – Messy
https://www.youtube.com/watch?v=k-k2_Liofy8&list=RDk-k2
Bob Dylan – The Times They Are A-Changin’
https://www.youtube.com/watch?v=90WD_ats6eE&list
Frank Ocean – Pink + White
https://www.youtube.com/watch?v=uzS3WG6__G4&list=RDuzS3WG6
Белослава – Между две луни
https://www.youtube.com/watch?v=xG6Ys58rraw&list
Boris Bezemer – The Mountain
https://www.youtube.com/watch?v=VgRN4l9aoMc
Corona – The Rhythm of the Night
https://www.youtube.com/watch?v=OnT58cIJSpw
ПРОДУЦЕНТИ
СЪФИНАНСИРАНЕ