010 / 20.11.2022
ОТ МРЕЖАТА ГОВОРИ ЍНТЕРНЕТ
говори
станислав беловски
с маргарита доровска и еленко еленков
Aбонирайте се, за да получавате известия за нови епизоди
Попарт селфи по Франк Жерар, 2023, дигитално изображение, предоставено от автора
Станислав Беловски е популярен с дигиталните си колажи и намесите си в градска среда. Може да сте виждали негови неща (хартиеният Пеевски, Путин или Гешев), но да не знаете, защото повечето творби са анонимни. Активен е в инстаграм - @sbelovski, където има над 16 хиляди последователя (към края на 2022). В този епизод говорим и за галерийните му проекти, известни на далеч по-тясна публика.
Беловски говори ясно и конкретно, не философства. Но преминавайки през фактите и случките в живота му, този разговор ни остави с размисли за лукса на свободата, имането и нямането. Изображенията, които създава безпогрешно предават визуално този доста съкровен колективен опит на няколко поколения. В създаването им му помагат острият усет за атмосфера, бързият визуален мерник и някаква особена улична мъдрост, дестилат от прехода.
Роден е в София. След строгото деветнайсто училище, където се ходи с униформа и средата му се струва доста рестриктивна и потискаща, училището за приложни изкуства се оказва глътка свеж въздух. Но да започнем от начало.
Като дете рисува анимационни герои. Първата му изложба е окачена на стените вкъщи, прави я когато е в четвърти клас, и е съвсем като истинска – всяка рисунка е подписана. Баща му го подкрепя в тези му занимания и му предлага да започне уроци при Олга Вълнарова. Беловски в началото се противи, признава си, че е труден на нови неща, но атмосферата в ателието на художничката и работата на другите ѝ ученици бързо го пленява. Помни отчетливо миризмата на маслени бои и още пази първите рисунки, които прави при нея. В крайна сметка решава, че уроците му харесват.
Говорейки за средата, в която израства от края на 80те, споменава пънкарите в квартала, които са разкрепостени, имат цветни гребени и са облечени с готини дънки и фланелки. Оказва се, заключава Беловски, че са деца на „ченгета” (ама не на дребни доносници, а на големите клечки).
След Приложното попада в строителни войски, където рисува плакати, шаблони и надписи, но пък и му правят изложба. А след казармата не го приемат в академията и се налага да започне работа; първо тупа килими на съседите срещу долари (брей тоз квартал!). После си намира работа в KFC и издържа на експлоатацията там цели единайсет месеца. В крайна сметка, възползвайки се от уменията от казармата, започва да се занимава със строителство, което му осигурява повече пари за художествени материали и свободата да организира сам времето си, така че да може да рисува.
Селекция Instagram колажи
Първият му комерсиален успех е една бавна и трудна продажба „на едро” на почти цяла изложба, която попада в ръцете на мутра. Човекът искал да се сдобие с картините му, но трудно се разделил с парите, уговорени като цена.
В епизода няма да чуете как започват да се появяват дигиталните колажи, това Беловски ни сподели в по-късен разговор, но за пълнота на картината ви преразказваме, че първо ги рисувал като картини. Дал си обаче сметка, че това е бавен процес, а дигиталните колажи му дават възможност за бърза реакция на актуални събития. Освен политическа сатира, в колажите му често откриваме соц пейзажи, населени с хора, предмети и естетика от благосъстоятелния Запад. Неудовлетвореното желание за този недостъпен някога луксозен свят обаче, струва ни се, не е заключен просто в потребност за притежание, а в потребяването на свобода и възможността за себеизразяване.
Носталгична дистопия (Nostalgic dystopia), 2022
Говори за двете изложби, които прави в галерия Кредо Бонум – Mirror, Mirror от 2020 и Nostalgic Dystopia от 2022. Втората си позволихме да определим като тих урбанизъм (vs. героичността и мегаломанията на соца). По време на пандемията Беловски чертае върху милиметрова хартия планове за собствената си вила, излиза из града да снима и започва да обръща внимание на оцелели сгради и ситуации, които помни от едно време – добри урбанистични решения, които днес не биха били възможни. Платната му се появяват като мисловни експерименти с градската среда, които не следват реална урбанистична логика, а служат единствено на авторовата естетическа потребност.
Mirror, Mirror, 2022
В Mirror, Mirror използва огледални повърхности, част от тях създадени от материали, които се използват в лечението на диабет – флакони, блистери, тест ленти, събирани за период от около 20 години. Споделя, че тези лекарства винаги много трудно се набавят, все нещо липсва в аптеките и че тези огромни количества животоподдържащи медикаменти се оказват ежедневно предизвикателство за диабетиците. В България, казва Беловски, има 600 000 диагностицирани диабетици, които са 10 процента от населението. И макар и да се опитва да накара зрителя да се огледа в този проблем, инсталациите му от хиляди повтарящи се елементи се възприемат преди всичко като красиви обекти – „трудно е да привлечеш вниманието, дори да излезеш на улицата”.
Така стигаме до намесите в градска среда, които Беловски започна да прави в последните години. Разказва ни за хартиените колажи с Бойко Борисов, Пеевски и Гешев, които репликират произведения на Такаши Мураками и Рафаело. Вероятно най-популярната му намеса е заемка от френския уличен артист Ернест Пиньон. В оригинала режисьорът Пазолини, носи собственото си мъртво тяло, а във версията на Беловски е изобразен Путин. Тези му произведения привличат огромно медийно внимание – локално и на чуждестранни медии.
И така стигаме до отговорите на трите ни обичайни въпроса:
би посетил ателието на Микеланджело, любопитно му е как са работили във време без ток – осветление и машини; също би посетил архитектурно студио
правил е cover art за група Тангра
слуша постоянно музика, доста разнообразна. Препоръчва ни холандското радио Stad den Haag. Любимата му група е Инексес. Слуша и доста пънк – конкретно споменава Рамонес и „деветките” (999).
ПРОДУЦЕНТИ
СЪФИНАНСИРАНЕ